http://focus-news.net/index.php?id=f10538

В последните два въпроса на интервюто, интервюиращия се опитва да подведе ръководителя на официалното ислямско вероизповедание в България. В тях журналистът иска да разбере дали г-н Мустафа Алиш Хаджи не счита, че многото регистрирани вероизповедания от държавата не са “негативна тенденция” и “предпоставка за разпространението на секти”. Г-н Хаджи ясно заявява необвързаността на мисленето си анти-сектантски настроения и галантно препраща въпроса за възможно ограничение на свободата на вярата в България към политиците.

Тези въпроси може да бъдат разгледани и като добронамерено отношение за търсене на мнението на главния мюфтия за “сектите” от страна на журналиста на “Фокус Нюз”. Но ние считаме, че повдигането на въпроса за “сектите”, за пореден път извежда на преден план невежеството (или може би тенденциозното отношение!?), в което някои медии и техни представители тънат по отношение на религиите, въпреки претенцията да образоват читатели и зрители за “опасността от сектите”.

Естествено, че ислямът не се интересува от разпространението на “секти” защото този въпрос, в българския контекст, е преимущствено обвързан с политическото тълкувание на християнската религия. В българския държавен модел винаги е залягала идеята, че църквата (официално подкрепяната от държавата православна такава) е държавна институция, а вярата е вяра в националното единство. Бог някак си малко участва в това уравнение.

Принципно евангелското християнство не обвързва вярата с националността, както това прави правосланието и исляма, а набляга на личната връзка на всеки човек с Бога. Всеки човек има право да чуе благовестието на Исус Христос, посланието за вечен живот чрез вяра в него, независимо от своята раса, националност или културна обвързаност.

В библейското християнство църквата в никакъв случай не е национална институция, а още по-малко държавна. Тя е формирование на доброволни начала на хората, които са приели учението на Христос и са станали Негови последователи. Тези последователи са от всяка народност, възраст, раса и пол; библейската вяра в Бога не е вяра в някакъв мини-национален бог, а в Бога на вселената и на историята, Който има отношение и към отделния човек (1 Петрово 2:9). Всеки човек има право да чуе евангелието и да реши дали желае да приеме Христовото учение или не (Римляни 10:14-16). Този неполитически, но универсален, подход съвсем естествено бива възприеман заплаха за монолитното религиозно-национално единство в основата на държавно-религиозните системи и светогледи.

Тъй като ислямът не е задължителна официална държавна религия в България, а е в ролята на второстепенна етническа религия, напълно логично е ръкводството му да проявява повече разбиране към малцинствените религиозни групи.

Анти-сектантството е по-типично за представители на политически, националистически и квази-религиозни слоеве, които виждат в православието възможност за възраждане на единна държавна идеология, която да бъде наложена на всички, за да бъде обединена нацията. Обикновено това обединяване е и срещу “влиянието на Запада”.

Ето защо, опитът на интервюиращия да въвлече представителя на исляма в кампанията “анти-секти” стои не на място и малко абсурдно.

Ще продължим да коментираме и анализираме медийни опити за сеене на нетолерантност на религиозна основа. Защото вярваме, че свободата на словото е и отговорност, и публиката има право да чуе и друг подход и мнение по наложената в медиите кампания “анти-секти”.

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. - “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място. 

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” - Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим - б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

ВРЕМЕ Е ДЪРЖАВАТА ДА ВЪВЕДЕ ЕДИННА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната - всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, спонсориран от държавната власт, подлежи на държавно преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне - http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий” счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове - нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява - без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

Доний К. Донев

Четири месеца след първата атака срещу евангелските общества в Бургас за 2008 г. и само седмица след репортажа на Великотърновската телевизия „Евроком-Средец”, репортерката Десислава Георгиева алармира обществеността с кратка статия, озаглавена „СКАНДАЛ!!! Ж-к „Славейков” става средище на сектите в Бургас”- против за строежа на Евангелска петдесятна църква в ж-к Славейков в гр. Бургас. Оригиналният текст е публикуван на 12 август 2008 бургаската „Глобус Нюз” и препечатан почти дословно от седмица по-късно от информационна агенция „Компас” под авторството на Марина Костова. На 19 август пък, пресаташето на бургаския клон на БСП умело редактира двата текста, оставяйки само по-релативната информация, което от своя страна навярно показва истинският подстрекател на верска нетърпимост в региона. (Към настоящият момент последният линк вече не сочи към страницата на БСП, в която бе публикувана статията “Секти зарибяват младежи”. Статията очевидно е махната от интернет от собствениците на сайта. - Б. ред.)

Докато причините за усиленото разпалване на религиозна нетърпимост към евангелските църкви в града от страна на авторката не са конкретно споменати, то грешките и манипулациите на фактите в новинарския й материал са явни както следва:

1. Всички Евангелски петдесятни църкви в България са официално регистрирани религиозни общества според Закона за вероизповеданията в Република България. Това е факт.

2. Тенденциозното им определяне, макар и неформално като „секти”, както в материала Георгиева-Костова-БСП е многократно опровергавано от всички конституционни наредби и държавни институции, в това число и мнението на експертната дирекция „Вероизповедния” към Министерския съвет на Република България. Журналистическият гений на Георгиева-Костова-БСП, обаче стремително поставя себе си над мнението на държавните експерти, над мнението на държавните институции и дори над мнението на държавата, издала както регистрацията на Евангелските петдесятни църкви, така и разрешението за строеж на молитвен дом в бургаския кв. „Славейков”. Кому тогава е нужна официална регистрация, щом дори при наличието на официална такава Георгиева-Костова-БСП могат безнаказано да тръгват на лов за „вещици”?

3. Строежът на молитвен дом в кв. „Славейков” в Бургас е оторизиран от нужните инстанции с необходимите документи. Същите тези инстанции по длъжност са проверили дали строежът отговаря на нужните изисквания и са дали своето разрешение той да продължи. Разпоредена е и проверка на обекта, която е потвърдила правото за строеж. Защо тогава Георгиева-Костова-БСП смятат, че тяхното (едно)лично мнение трябва да стои над мнението на длъжностните лица и институции,  оторизирали и документирали правото за строеж?

4. Защо Георгиева-Костова не прилагат документи, потвърждаващи „многобройните протести на живеещите в квартала” или уличаващи кои „секти манипулират младежи в Бургас”, за които тя така  пламенно пише? Или това е само поредния „журналистически” подход за манипулация на общественото мнение? А всъщност дори, декларирайки толерантност и плурализъм, не може да не се зададе въпроса: Какво следва дори и ако има такава “подписка”? Предвидено ли е в закона строителни планове да се спират с обществена подписка? А какво ще стане ако Евангелските петдесятни църкви направят подписка против Георгиева-Костова? Ще бъдат ли те санкционирани за безотговорното си писане и нелепото си поведение?

5. След като авторките са потърсила за мнение архитекта Недева и отец Беров, защо не са потърсила например мнението на пастора на евангелската общност, за която пишат? Това би било нормалната следваща, ако не и първа стъпка, за всеки обективен разследващ журналист. Или Георгиева-Костова-БСП не желаят да са обективни, след като е отдавна общоприета практиката да манипулират общественото мнение, наричайки традиционни религиозни общества „секти”, без да е нужно да се доказва дали това е вярно или не? Дали по този начин самите Георгиева-Костова-БСП не действат като секти своеволно, ограничавайки правото на евангелската общност да се защити срещу техните неумелите и безогледни обвинения? Кой дава право на Георгиева-Костова-БСП да ограничава по този начин религиозната свобода, чисто човешките права и свободата на словото на евангелската общност? И кой ще понесе отговорността за това?

В заключение е нужно да се отбележи, че сравнението на Евангелските петдесятни църкви с други неевангелски религиозни общества и техните практики, с цел директно обвинение на първите, е не само некоректно и човешки неетично, но е манипулация на фактите, недопустима за никой уважаващ себе си журналист. Точно това правят Георгиева-Костова-БСП. След като не успяват да открият нито едно доказателство за обвиненията си срещу Евангелските петдесятни църкви, нито от архитекта, нито от православния свещеник, нито от съседите, нито от общината, Георгиева-Костова-БСП се втурват да говорят за „Свидетели на Йехова”, за които и децата в кв. Славейков знаят от часа на класния ръководител, възбуден от априлското писмо на кмета до училищата, че са две различни религиозни общества, които нямат нищо общо помежду си. Така е. Ако вие не знаете, децата знаят. Може би е трябвало да ги попитате преди да пишете против тяхната църква, която се строи в кв. Славейков.

Това е само кратък очерк на неумелия и явно неуспешен опит на Георгиева-Костова-БСП да провокират отново религиозната нетърпимост към евангелските църкви в град Бургас. Атаката ще дойде едва когато те и информационните агенции, които представляват и партийните общности, които ги протежират, са подведени под съдебна отговорност за подстрекаване към дискриминация на релгиозна основа срещу Евангелските петдесятни църкви. Дано само Георгиева-Костова-БСП от бургаската информационна агенция „Компас” имат доблестта да се извинят публично, преди това да се случи.

http://www.dveri.bg/content/view/2422/139/

Вносът на този тип фундаменталистка “православна” пропаганда е директно от Русия, която едва ли може да бъде пример за толерантност и свобода на вероизповеданията и зачитане на свободата и достойнството на личността. Свещеникът, автор на статията обвинява последователите на петдесетното християнство в това, че са “тоталитарна секта” защото увещавали наркоманите да се покаят и да повярват в Христос. Има ли по-библейски подход към проповядването и разпространението на християнството?

Изводът на Новопашин, авторът на пропагандния материал на практика е: по-добре наркозависими отколкото “сектозависими”. Или другояче казано: по-добре да умреш в агонията на наркотичната зависимост, отколкото да приемеш вяра, която Новопашин не харесва. Презрителното отношение на автора към вярата и богослуженията на християните, които изповядват петдесятното библейско учение е първата стъпка на насаждане на омраза на религиозна основа.

Може би хората в руското общество, привикнали към “идеологическа борба с партийния враг” обявяван обикновено за народен такъв,  са склонни да толерират подобни обругавания на вярващи християни само заради вярата им (в статията няма никакви обвинения към петдесятните освен това, че вярват по различен начин). Учудващо е, че сравнително сериозен сайт като Двери си позволява да стане пропагандатор на националистичeско-религиозния фундаментализъм, който мотивира подобни насъсквания срещу това, което в умовете на много хора са “иноверците” за сметка на правото на всеки, без преследване от държавата и обществото да реши сам собствените си убеждения и ученията, които да определят светогледа му. 

Но може би  това нетолерантно отношение не е толкова учудващо, на фона на подновената в България истерична кампания “анти-секти” от последните месеци в медиите и сред някои държавни органи. Истинските цветове на толерантността и вярата на мнозина биват изпитвани в такива условия на идеологическо противопоставяне, в което всеки търси да изтъкне себе си и своята организация, като единственият път към спасението. Какво е мнението на Христос обаче тези “спасители от секти” едва ли се интересуват. Нито се притесняват от факта, че свободата на съвестта, религията и словото, определят доколко едно общество е узряло за това да бъде общество на демократичен и правов ред, в който се зачита достойнството на човешката личност.

Репортаж от 4-ти август 2008 г. на местна телевизия, Евроком Царевец, във В. Търново, представлява поредното злепоставяне на евангелските християни в българската медия. В краткия репортаж, който можете да видите по-долу, журналистите с тенеденциозно отношение наричат пастора “самозван лидер” обвиняват църквата, че четяла и тълкувала Библията (че какво друго да прави една група от вярващи християни?), и съвсем очевидно се опитват да уловят в “нерегистрирана религиозна дейност” фондацията към църквата. Репортажът е още едно доказателство, че българската законова система и българската държава имат неадекватно и потисническо отношение към хората с религиозни убеждения.

Ето и самия репортаж (в случай, че контролните функции на видео плейъра не действат, презаредете страницата):

Get the Flash Player to see this player.

Три са открояващите се тенденции във филма:

1) Журналистическата тенденциозност, която започва още в началото като обявява евангелската църква Сион за “нетрадиционно вероизповедание”. Докато си поеме въздух журналистката парадоксално обявява, че църква Сион била “добре позната на великотърновци”. Как може едно вероизповедание да е добре познато и в същото време да носи етикет “нетрадиционно”?

2) Държавната намеса във вярата и в душите на хората и ролята на медията като обществен обвинител във “нетрадиционна вяра” изопачават изцяло смисъла на правовия ред в страната. Нарушители са не тези мирни хора, които имат вяра, която практикуват, а Агенцията, на която по конституция й е забранено да се меси във вътрешния живот на вярващите. Нарушители са и журналистите и техните пордуценти, защото насъскват обществеността срещу мирни хора, чиято вина е че “са се отделили от цялото” (като не е ясно - кое е това “цяло”?) и че вярват по начин, който не се харесва на журналистите или на Агенцията за закрила на детето. Това изопачаване на закона и морала и безпочвените обвинения, водят до гузно поведение от страна на вярващите за нещо, за което те би трябвало да се чувстват защитени, а не виновни. В репортажа се казва, че Агенцията за закрила на детето успяла да накара фондацията на църквата да подпише декларация, че няма да извършва религиозна дейност с деца. Тази Агенция се явява като религиозен цензор на фунадменталното право на вярващите да изповядват вярата си на всяко място и във всякакви условия.

3) Самите вярвящи следва да са убедени в собствената си свобода да вярват, а не да бъдат контролирани от некомпетентни държавни служители или тенденциозни журналистически предавания. Може би грешка на вярващите от църква Сион е, че въобще са допуснали Агенцията за закрила на детето да ги унижи и да им отнеме конституционната свобода на съвестта и ненамеса на държавата във вярата на хората, като ги накара да подписват декларации за това, че няма да вярват по начин, по който не харесва на Агенцията и респективно - на държавата.

Репортажът сам по себе си е в нарушение на забраната на дискриминация според Закона за защита срещу дискриминацията. Този репортаж, както и представеното в него поведение на Агенцията за закрила на детето, представляват тормоз над хора заради тяхната религия, по този закон. Но това е само едно, освен всички останали нарушения на основното човешко право на свобода на вярата в Бога и нейното свободно практикуване и изповядване, които това предаване и информацията предадена в него представляват.

Прочетете позицята на пастора на църква Сион и подкрепeте негова инициатива по случая тук.

Констатацията на ЕК в седемстраничния доклад от 23 юли 2008 г. е изказана пределно ясно - българските съдилища и администрация не работят; законите са само на хартия. Също така спирането на средства отпускани от еврофондовете е крайна мярка, неупотребявана досега от Брюксел спрямо неизправни страни-членки на ЕС. България създаде европейски прецедент в това отношение, според Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, пред в. Дневник от 24 юли, 2008.

Прочетете пълния текст на доклада на български език тук - pdf file.

Статията е публикувана във в. “Капитал” през 2003 г. (нужен е абонамент, за да я прочетете онлайн).
 Брой 41, 18 октомври 2003, 00:00 / ОБЩЕСТВО
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223484

ЗА: Доц. Иван ЖЕЛЕВ, директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет

Законът за вероизповеданията наистина е много добър. Само онези, които са живели като вярващи хора в България по време на действието на предишния закон, знаят каква е разликата. Уважавам мнението на председателя на Комисията за сигурност и сътрудничество на САЩ г-н Кристофър Смит (публикувано в последния брой на „Капитал“, бел.ред.) Но не мога да се съглася с всичките му твърдения. Законът ни не беше приет набързо.
 
Няколко мандата на Народното събрание изтекоха, докато се стигне до приемането му. При дейността си работната група се ръководеше от нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на Международния пакт за граждански и политически права, както и от принципните препоръки, направени в експертизата на Съвета на Европа по повод на законопроекта, разглеждан в предишното, 38-о Народно събрание. За пръв път бяха привлечени и експерти от голям брой вероизповедания.
 
Законът основно промени философията на отношенията между религиозните общности и държавата, като реално гарантира свободата на вероизповеданията и отделеността им от държавата. Чрез тяхната регистрация в съда се премахна възможността за намеса на властта във вътрешноорганизационния живот на религиозните групи, каквито печални инциденти имаше и в близкото, и в по-далечното минало.

Дирекция „Вероизповедания“ се превърна от контролиращ орган в институция, която подпомага дейността на вероизповеданията и гарантира спазването на религиозните права. Законът съдържа реституционни разпоредби, които дават възможност за възстановяване на собствеността върху имотите на вероизповеданията, отнети в периода преди 1989 г. Така се премахва една огромнанесправедливост.
 
Законът за вероизповеданията не създава привилегии за БПЦ и в никакъв случай не дискриминира останалите вероизповедания. Не съществува конституционна забрана за държавата чрез закон да признае качеството на юридическо лице на определена общност, в случая БПЦ. Това признание по никакъв начин не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават - както на източноправославните християни, така и на тези, които изповядат друга вяра.

Невярно е твърдението на г-н Смит, че всички вероизповедания освен БПЦ трябвало да кандидатстват за регистрация. Според определението на закона регистрацията на тези вероизповедания беше служебно прехвърлена в Софийския градски съд и вероизповеданията не бяха утежнени с нищо. Не имало и отказ на визи за представители на религиозни ордени. Това е недоразумение.
 
Наистина деликатен, но пък съвсем ясен е случаят с разколническата група на епископ Инокентий.

Единствено признатата в страната и чужбина религиозна институция на православното вероизповедание е Българската православна църква, чийто глава е български патриарх и софийски митрополит. Това е определението на закона. Оттам нататък всички права и задължения са свързани с този статут. Самозванци винаги е имало в историята, в това число и в историята на църквата. Но и в този случай законът дава право на епископ Инокентий да се регистрира като отделно вероизповедание. И това именно е един от най-важните демократични принципи на новия закон.

ПРОТИВ: Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет

Новият закон за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен. Той е рестриктивен, защото ограничава правото на изповядване на религия на основания, които не са предвидени в международното право, а също така защото установява режим на надзор и контрол над вероизповеданията, който ги сплашва и въздържа от дейност. Той е дискриминационен, тъй като установява режим на регистрация и функциониране на вероизповеданията, който е различен за различните вероизповедания. За Българската православна църква той е един и е привилегирован, а за останалите вероизповедания - друг. Освен това всички вероизповедания са ощетени от него в сравнение с нерелигиозните организации, които не са подложени на много от ограниченията и наказателните мерки, приложими за вероизповеданията.

Двамата експерти на Съвета на Европа, професор Лоусън и проф. Евънс, които предложиха експертиза на вече приетия закон през пролетта на тази година, направиха бележки по около половината от текстовете му. Тази експертиза, която бе укрита от българската общественост обаче, взе предвид само съответствието на закона с нормите на международното право, без да го сравнява с приложимите за нестопанските организации нормативни актове. Ако се вземе предвид и това, ще се види, че е безсмислено да се ремонтират негови отделни текстове, тъй като самата му цел да създаде особен, рестриктивен и дискриминационен режим за функционирането на вероизповеданията в България е неприемлива и трябва да се отхвърли. Заедно с нея трябва да се отхвърли и самият закон и да се приеме нов.

Слабите моменти на закона са много, но най-важните от тях са следните:

регистрирането на Българската православна църква на патриарх Максим като юридическо лице по силата на закона и поставянето извън закона на алтернативния синод. Това е в открито нарушение на международноправната норма за свобода на религията и убежденията, провъзгласена от Европейската конвенция за правата на човека и утвърдена от Европейския съд по една подобна ситуация на разцепление на мюсюлманското вероизповедание по делото „Хасан и Чауш срещу България“;

установяването на надзор и контрол над вероизповеданията на един специален държавен орган, дирекция „Вероизповеданията“, на който законът възлага редица полицейски функции. Законът отива дотам да изисква вероизповеданията да представят пред държавата сведенията за характера на тяхната вяра, нещо съвсем недопустимо;

установяването на специален дискриминационен наказателен режим спрямо вероизповеданията, какъвто не съществува за нерелигиозните организации.

В заключение - новият закон определено вреди и той ще създаде сериозен проблем след поставянето извън закона и отнемането на имуществото на алтернативния синод. Ако възможностите за репресия, които той предоставя, се използват от държавата, той може да нанесе сериозни удари и върху правото на малцинствените вероизповедания да изповядват своята религия.